Изпратен на Категория: Професионални
Програмист гледа неработещия код и мърмори:
- Бaси, защо така стана...
Негов колега се обажда:
- Така е било писано...
Програмист гледа неработещия код и мърмори:
- Бaси, защо така стана...
Негов колега се обажда:
- Така е било писано...
- Шефе може ли да си взема болнични предварително?
- Как така предварително?
- Ами министъра излезе и каза, че след две седмици ще започне новата вълна на вируса със 60 заразени и аз мисля, че ще съм един от тях.
- Тате, дядо Коледа знае ли какво е Плей Стейшън 5?
- Ти Плей Стейшън 5 ли си поръча?
- Да!
- Дядо Коледа не съществува!
- Ще дойдеш ли да пием ракия?
- Ще дойда.
- Извинете, май съм сбъркал номера...
- Няма нищо, ще дойда. Кой се обажда?
- Ало, тате, скъса ми се ремъка на колата и сега не знам какво да правя...
- Дъще, нали затова те омъжихме, за да може в такива ситуации да звъниш на мъжа си!
- Звънях му, не вдига.
- Добре де, резервен нямаш ли?
- И на него звънях, и той не вдига..
Учителят изпитва учениците по математика.
Пита Ралица:
- Ралица,колко е 4+3?
Ралица отговаря:
- 7,господине.
А учителя казва:
- Браво,шестица сядай. Добре Иван колко прави 8-4?
Иван отговаря:
- 4.
- Браво,шестица сядай. Добре Тото колко прави 3+3?
Тото отговаря:
- Равен резултат, господине.
Врачански романтик към дамата на сърцето му:
- Че те олижем като свиня корито!
Заран, рано, у неделя,
о време чуждо за градскио човек,
седим с кафенце пред екрано,
че политически угрижен съм зевзек.
Жената, нея я не ени,
все по дечурлигата търчи,
дърва нацепи,кокошките нарани,
все таквиз ежедневни тъпоти.
Виж понекога е златна,
кога нарежи ми мезе,
салата със ракийка и сланина,
тогиз я носим на ръце.
Сега ме мъчат мисли черни,
че държавата ни е у лайна до врато,
как на тез държавни политици ,
да им налеем акъло през ухо.
Големото ми дете ме научи,
да поствам мислите у нето,
додека ни докараха незнам,
но с телефоно съм даже у кенефо.
Со показалецо им пишем всеки ден,
и редим мъдри им съвети,
но кой ти слуша,ей го на,
инфлация доде, и почна да ми свети!
Отвътре нещо речи да ме гложи,
кат куче кокал, кат мачка рибена глава,
че на политика за назе му недреме,
а само за народната пара.
И сън ме вече не прифана,
и сичко ми е у мъгла,
сина ми вика:-Хейтър тати стана.
викам- Бегай бе, ей умната глава.
Муцуните на тези тарикати,
ги глеам вече тридесет лета,
разтягат старите локуми,
уж все се джавкат, а накрая на софра.
Ей, като плевли са у моята градина,
но как незнам да ги изкореним,
отскубнем три, появат се петима,
на есен с оран, че ги победим!
- Шефе, ще се маскираме ли за Хелуин?
- Иванова, ти пък защо?
Никога не яж краставици от хладилника на самотна жена.