Изпратен от frank на Категория: Черен хумор
- Вярно ли е, че във вашата аптека имало лекарства за всички болести?
- Ами, да, вярно е! Дори имаме няколко лекарства, за които, все още, няма измислени болести!
- Вярно ли е, че във вашата аптека имало лекарства за всички болести?
- Ами, да, вярно е! Дори имаме няколко лекарства, за които, все още, няма измислени болести!
Сапьорската работа е като камасутра - единия крак тук, другият там....
Знаете ли какво е черен хумор?
- Когато негър каже, че е бял!
Дом за бавноразвиващи се:
- Пепи, колко е 2 по 2?
- 5 хиляди.
- Не е вярно. Иванчо, ти какво ще кажеш?
- Вторник.
- Не е вярно. Пенчо, ти какво мислиш?
- Ми 4.
- Браво, как го сметна?
- Е, как – от 5 хиляди вадим Вторник.
- Скъпи, дори и не съм си помисляла, че нашият син ще отиде толкова далече!
- Аз също. Хубав катапулт се получи, а уж беше само макет. Ходи сега викни и дъщерята...
Растях некрасив, затова нямаше да видя секс, ако не беше моята съученичка Марийка. На 16-ят ме рожден ден ми подари куче...
- Копеле, вървя си вчера и кво да видя, една жена лежи завързана на релсите. Отвързах я, заведох я вкъщи, после цяла нощ правихме луд секс.
- Еха, като по филмите! А хубави свирки правеше ли?
- За свирки не знам, така и не ѝ намерих главата...
В едно купе на влака пътуват семейство мъж и жена и един лекар. През целия път жената постоянно мърмори на мъжа и не го оставя на спокойствие. След 2 часа жената излиза до тоалетна и лекарят съчувствено казва на съпруга.
- Г-не, как издържате? Доведете я в нашата болница и срещу 300 долара ще ѝ направим мозъчна операция и ще стане мила като агънце.
- Няма нужда, там, където я водя, ми обещаха да я застрелят за 100 долара.
Любов до гроб? За некрофила това е само началото...
Една майка имала сляпа дъщеря. Веднъж тя казала на дъщеря си: "Дъще, изпий тези и тези хапчета и утре ще прогледнеш!" Дъщерята изпила хапчетата на надеждата, легнала си и цяла нощ сънувала, че вижда - вижда морето как пръхти като спокоен и мъдър лъв, виждала планината да мълчи като вечна камила, виждала слънцето, виждала луната... Виждала, сънувала, вижда; сънувала, че вижда собственото си виждане...
Но на сутринта се събудила и открила с огорчение - думата е невярна! - с нещо повече от огорчение, с планини и морета от огорчение дъщерята видяла, че не вижда, че е сляпа...
А тогава майката влязла в стаята и с бодър глас тя, майката, казала: Честит първи април, скъпа дъще!...