В нашето семейно общество, състоящо се от жена ми и аз, цари мир и хармония. Всички решения взимаме демократично и в равноправие. Аз съм министър председател, а жена ми е президент. И така, живеем си в просперитет в нашата президентска република.
Жена към депресирания си съпруг:
- И как така - нямало за какво да живееш?! Апартаментът не е изплатен, колата не е изплатена, хладилникът - също...
Тя:
- Сърцето на жената трябва да трепери от любов, краката от секс, а ръцете - от подаръци...
Той:
- Хм... Ти ша са сцепиш от резонанса, ма!
- Как така ти имаш големи гърди, а майка ти не?
- Аз на татко съм се метнала.
- Миличка, ти сигурна ли си, че правилно си приготвила рибената чорба?
- Ама, моля ти се, Бебчо, разбира се! Всичко е както трябва!
- Тогава защо в моята чиния рибите плуват и ядат картофите?
- Ало, тате, скъса ми се ремъка на колата и сега не знам какво да правя...
- Дъще, нали затова те омъжихме, за да може в такива ситуации да звъниш на мъжа си!
- Звънях му, не вдига.
- Добре де, резервен нямаш ли?
- И на него звънях, и той не вдига..
Военен се прибира в къщи вечерта и крещи от вратата:
- Жена, след три минути ракията, салатата и вечерята да са на масата!
- А, вълшебната думичка?
- Бегом!
- Скъпи, дебела ли съм ?
- Не, не си дебела.
- Кажи ми го на ушенце.
- Не си дебела!
- Хайде сега и на другото ушенце.
- Еее, стига де, не ми се обикаля....
Семеен скандал. След като е покрещяла известно време, жената млъква, изважда куфар и започва да си събира багажа.
- Къде пък тръгна сега ? - попитал мъжът.
- Махам се, писна ми от тебе, не издържам повече.
- Ясно де, ама къде отиваш все пак, при майка си ли ?
- Отивам във Вегас! -изтърсила жената.
- Във Вегас ли? Че какво ще правиш във Вегас ? - учудил се мъжът.
- Една приятелка ми каза, че мога да взимам по 300 долара, за същото нещо, което ти получаваш безплатно от мен, мръсник такъв...
Мъжът помълчал за момент, после извадил куфар и започнал да си събира багажа.
- Сега пък ти къде тръгна ? - на свой ред се учудила жената.
- Във Вегас. - отговорил мъжът.
- Ти пък какво ще правиш във Вегас ? - още повече се учудила тя.
- Ами, просто ще ми бъде много любопитно да видя, как ще я караш с 900 долара годишно...
По някое време вечерта телефона в дома на виден богаташ звъни:
- Здравейте, сеньор Рой, тук е Ернесто, иконома на вилата ви.
- А, да – здравей Ернесто. Какво мога да направя за теб, някакъв проблеми ли има ?
- Ами, обаждам се за да ви предупредя, сеньор Рой, че папагалът ви умря.
- Папгалът ми ? Умрял ? Този дето спечели интернационалното състезание ?
- Точно така сър. Той.
- Мамка му. Много тъжно. Похарчих сума пари за тази птичка. От какво умря ?
- Яде развалено месо, сеньор Рой.
- Развалено месо ? Кой по дяволите го е хранил с развалено месо ?
- Никой сеньор. Папгалът сам яде от умрелия кон.
- Умрял кон ? Какъв умрял кон ?
- Чистокръвният, сеньор Рой.
- Чистокръвният ми жребец е мъртъв ?
- Да сеньор Рой, умря от преумора, докато вадеше вода от кладенеца.
- Ти да не си полудял бе, каква вода, какъв кладенец ?
- Ами, трябваше ни вода за да угасим пожара, сеньор.
- Пресвети Боже ! Човече, за какъв пожар говориш ?
- За този в къщата ви сеньор ! Една свещ падна, завесата се запали и ...
- По дяволите ! За какво говориш ? Да не би да ми казваш, че цялата ми вила е изгоряла зарди една свещ ?
- Да, сеньор Рой.
- Но в къщата има електричество, за какво по дяволите сте палили свещи ?
- Заради погребението сеньор Рой.
- ЗА КАКВО ПОГРЕБЕНИЕ ГОВОРИШ ДА ТЕ ВЗЕМАТ МЪТНИТЕ ?
- На жена ви сеньор Рой. Една нощ изскочи много късно пред къщата и аз помислих, че е крадец. И я ударих с един стик за голф.
- С кой стик по-точно я удари Ернесто ?
- Ами, с онзи новия, с титановата глава и с графитените вплетки в ръкохватката
Мълчание....
Дълго мълчание....
Мнооого дълго мълчание....
- Ернесто, ако се окаже, че си ми повредил стика за голф...значи си се забъркал във възможно най-голямата неприятност в живота си.
