Този уебсайт работи благодарение на показването на реклами на нашите посетители.
Моля, подкрепете ни като спрете Вашия Ad Blocker за този сайт.

Вицове / Политически

Изпратен на

Заран, рано, у неделя,
о време чуждо за градскио човек,
седим с кафенце пред екрано,
че политически угрижен съм зевзек.

Жената, нея я не ени,
все по дечурлигата търчи,
дърва нацепи,кокошките нарани,
все таквиз ежедневни тъпоти.

Виж понекога е златна,
кога нарежи ми мезе,
салата със ракийка и сланина,
тогиз я носим на ръце.

Сега ме мъчат мисли черни,
че държавата ни е у лайна до врато,
как на тез държавни политици ,
да им налеем акъло през ухо.

Големото ми дете ме научи,
да поствам мислите у нето,
додека ни докараха незнам,
но с телефоно съм даже у кенефо.

Со показалецо им пишем всеки ден,
и редим мъдри им съвети,
но кой ти слуша,ей го на,
инфлация доде, и почна да ми свети!

Отвътре нещо речи да ме гложи,
кат куче кокал, кат мачка рибена глава,
че на политика за назе му недреме,
а само за народната пара.

И сън ме вече не прифана,
и сичко ми е у мъгла,
сина ми вика:-Хейтър тати стана.
викам- Бегай бе, ей умната глава.

Муцуните на тези тарикати,
ги глеам вече тридесет лета,
разтягат старите локуми,
уж все се джавкат, а накрая на софра.

Ей, като плевли са у моята градина,
но как незнам да ги изкореним,
отскубнем три, появат се петима,
на есен с оран, че ги победим!

Рейтинг:

Назад


Този уебсайт работи благодарение на показването на реклами на нашите посетители.
Моля, подкрепете ни като спрете Вашия Ad Blocker за този сайт.