Един ден Кирил Петков и Бойко Борисов, след дни на парламентарни битки, решили да си направят необичайна екскурзия. Дестинацията била село Долно Уйно. За да бъдат забелязани от всички, Кирил си носеше смешна шапка с надпис „Министър на смеха“, а Бойко – свирка, с която постоянно се опитваше да дирижира всеки и всичко около себе си.
Когато стигнали в селото, Кирил и Бойко решили да организират забавен празник за местните жители. Предложили са да се проведат забавни състезания като „Състезание на смеха“ и „Бързо бягане с паднали панталони“.
Всички съседи се включили с ентусиазъм с различните турнири, а Бойко се опитвал да свири своята свирка, за да дава тон на състезанията. Кирил пък се появил с кесия пълна със смешни анекдоти, които ги разсмивали до сълзи, четял ги в паузите между отделните състезания.
В края на деня, жителите на село Долно Уйно били толкова възторжени от необичайната екскурзия, която са решили да си спретнат Кирил и Бойко, че решили да обявят Кирил и Бойко за почетни граждани на Долно Уйно. Те получили почетни звания – „Главен министър на смеха“ и „Велик музикален диригент на живота“.
Оттогава нататък, всеки път, когато Кирил и Бойко се нуждаели от доза смях и забавление, те си спомняли за този забавен ден в Долно Уйно и се усмихвали.